Като че ли всеки път ми трябват допълнителни две седмици, за да напиша този обзор.
И така последният месец включваше в себе си Коледа и Нова година, както и значително захлаждане, толкова значително, че някои индийци се разхождат със шапки и ръкавици по улиците.
Аз нямам кой знае какво сантиментално отношение към Коледа (Великден е моят празник), така или иначе през пет от последните десет години, Коледа означаваше първият ден на зимната сесия. Някои познати ми писаха да ме питат как така Коледа се празнува в мюсюлманска държава. Ами всичко, което продава се празнува, дами и господа. Моловете бяха изключително пищно украсени, навсякъде се продаваха пластмасови елхи, чуваха се коледни песни. В някои случаи картинката преминаваше в зоната на абсурда, когато из един от моловете се носеше песен с текст "роди се царят на Израел"... Официални почивни дни няма, но пък атмосфера не липсваше.
Бъдни вечер беше прекаран в изключително интернационална компания, а Нова година - на концерт на Колдплей. Колдплей са супер, но не и като за НГ. Те са си депресивна група от където и да погледне човек. Освен това имайки предвид, че сигурно им бяха платили невероятно много, за да дойдат и да свирят на връх НГ, си е срамота, че концертът трая не повече от час и 10 минут.
За сметка на това няколко седмици по-рано концертът на Шаде беше безподобен!
Като цяло, като че ли ние с Дубай започваме да намираме общ език и започвам да разбирам защо някои хора не искат да си отидат от тук. Животът в пустинята и в този край на света изисква пълна промяна на мирогледа, за някои тя е тежка, за други нежелана. И не става въпрос за просто промяна на начина на живот, а като цяло забавяне на ритъма на живот, затваряне на очите за много неща, и увиване в свой собствен балон, в който виждаш само това, което ти се иска.
И за финал малко картинки.
Любовта на местните към лъскавите и невъзможни автомобили предполагам произлиза от любовта им към конете... Ето и къде между другото живее Батман.
И така последният месец включваше в себе си Коледа и Нова година, както и значително захлаждане, толкова значително, че някои индийци се разхождат със шапки и ръкавици по улиците.
Аз нямам кой знае какво сантиментално отношение към Коледа (Великден е моят празник), така или иначе през пет от последните десет години, Коледа означаваше първият ден на зимната сесия. Някои познати ми писаха да ме питат как така Коледа се празнува в мюсюлманска държава. Ами всичко, което продава се празнува, дами и господа. Моловете бяха изключително пищно украсени, навсякъде се продаваха пластмасови елхи, чуваха се коледни песни. В някои случаи картинката преминаваше в зоната на абсурда, когато из един от моловете се носеше песен с текст "роди се царят на Израел"... Официални почивни дни няма, но пък атмосфера не липсваше.
За сметка на това няколко седмици по-рано концертът на Шаде беше безподобен!
Като цяло, като че ли ние с Дубай започваме да намираме общ език и започвам да разбирам защо някои хора не искат да си отидат от тук. Животът в пустинята и в този край на света изисква пълна промяна на мирогледа, за някои тя е тежка, за други нежелана. И не става въпрос за просто промяна на начина на живот, а като цяло забавяне на ритъма на живот, затваряне на очите за много неща, и увиване в свой собствен балон, в който виждаш само това, което ти се иска.
И за финал малко картинки.
Любовта на местните към лъскавите и невъзможни автомобили предполагам произлиза от любовта им към конете... Ето и къде между другото живее Батман.
Местни на плажа
Някои имат палатки, а тук някои просто имат лодки...
Без коментар
Не си мислете, че интернет клубовете вече не съществуват...
Разноцеветни сладки в (предполагам) индийска сладкарница в Сатва.
И за финал ето така прекарах 1ви януари.
0 comments:
Post a Comment